М одерните автомобили вече все по-често предлагат мощности от по над 400-500 к.с. А с навлизането на електрическите коли, дори и по-големи стойности са постижими за масовите модели.
При спортните и хиперколите ситуацията е още по-изразена. Мощности в хиляди „коне“ вече са нещо обичайно и дори има намръщени лица, ако някой нов модел предлага „само“ около 1000 к.с.
Но прекалена ли е цялата тази мания по все по-мощните модели? И станаха ли автомобилите твърде мощни ? Или все още важи максимата на Мечо Пух?
От Top Gear са се допитали до изпълнителния директори на Bugatti-Rimac Мате Римац, основателя на Koenigsegg Крисчън вон Кьонигзег и босът на Singer Роб Диконсън. Тримата са събрани на едно място с най-добрите си коли, за да ги покарат и да отговорят на точно този въпрос – твърде мощни ли са модерните автомобили?
„Аз харесвам и двете страни. От едната – Nevera е с 2000 к.с. и ентусиастите казват, че е твърде тежка и не ти трябва толкова мощ. Съгласен съм. Можеш да имаш много лека, забавна и гъвкава кола, но и да имаш 2000 „коня“ също ти дава изумителна производителност. Аз я наричам телепортация! Просто посочваш къде искаш да отидеш и след три секунди си там, без значение дали искаш да изпревариш кола или нещо друго. Изумително е какво може колата“, казва Римац.
И в името на колегиалността допълва: „Но много харесвам и пъргавите леки коли като Singer-а, който караме днес. И да, мисля как можем и ние да направим някои забавни и леки коли. Така че „абсолютно да“ и за двете“.
Роб Дикинсън за пръв път кара колите на конкурентите: „Светът е по-добро място благодарение на тези коли. Те са вълнуващи! Мисля, че може да има аргумент, че електрическите коли дават повече възможности за модификации, но ние вече сме манипулирали яко Porsche 911! Смисълът е в инженерната дейност, визията, амбицията и фокуса на колата, без значение дали е електрическа или не“, казва той.
И допълва, че харесва EV, като притежава електрически Macan, „който обичам, но също така обичам и нещо което вдига много шум и мирише малко“.
В типичния си стил, вон Кьонигзег е най-приказлив. По адрес на Nevera казва, че колата е „с правилната мощност“ – нито твърде много, нито твърде малко. Но на писта човек може да използва капацитета на колата, без да е страшно, казва той.
По адрес на Singer смята, че колата „може да поеме още много повече мощност, но не се усеща, че са ѝ нужни повече от 500 „коня“. „Аз пътувам с Mazda MX-5 до офиса и това е моята кола от 19-годишен и тя има нула мощност. Но е като комфортни пантофи“, отбелязва вон Кьонигзег.
„Не е важно дали имаш 3000 к.с. или 100 к.с., а дали колата може да се справи с тях, как ще ги разгърне, колко безопасна е и колко управляема сме я направили. И разбира се, след това се добавят и останалите слоеве като емоциите, звуците, шасито, окачването, обратната връзка, кормилната уредба“, допълва той.